Въвеждане в законодателството понятието на "омразен дълг"

През последните десетина години: САЩ по отношение на иракския дълг за около 250 милиарда евро. Еквадор по отношение на свои "омразни дългове".

"Омразния дълг" е частен случай на "Омразаен договор" - т.е. имаме сключен неизгоден договор, което води пряк дълг. Но има и други неизгодни договори, които водят до не пряк дълг - да кажем договори, които ограбват националното богатство, т.е. населението не получава полагащите му се блага и като следствие обеднява

За това се използва и израза "фалит на частни лица". Като цяло не съм против идеята, но смятам, че има силни аргументи, че за да стане възможно трябва първо да бъдат решени други проблеми. Ето един коментар, който аз смятам за адекватен: "...Законотворците нямат абсолютно никакви притеснения дали ще им се търси сметка дали един закон работи както трябва или не... „Докога ще се въздържаме и няма да смеем да коментираме определенията на българските съдилища...?“..."

Необходимо е въвеждането на принцип с който човек или група от хора, легитимно се освобождават от задължениия които ги обвързват пряко или косвено и за поемането на които не са заявявали изрично волята си. Лигитимирането на понятието "омразен дълг" е една от възможните юридически форми. Раб. вар. на понятието - "омразен дълг " е задължение икономически ангажиращо дадено лице или група хора, пряко или косвено да претърпи неблагоприятни за себе си последствия за които не е дало изрично съгласие

За държави ли говорим, или за личности? Ако става дума за първия случай, трябва да ни е ясно, че отписването на дълг води до срив в кредитния рейтинг, което означава дългосрочен отказ от възможността да се търси финансиране от пазарите. Предвид, че България в момента няма голям дълг и кредитния рейтинг се покачва (което означава, че лихвите за заемите на държавата падат), не виждам каква е необходимостта от отписване на дълг. Аз мисля, че в случая говорим за личности, където се използва и терминът "фалит на физически лица".