Преразглеждане на образователната система

Много от изучавания материал не е актуален, провокиращ мисловна дейност, предразполагащ към изучаването му. Трябват повече практически занимания още от ниво училище. Има нужда от осъвременяване на учебни планове и избистряне на процедурите по приемането им.

Трябва повече практика и по-малко зубрене на фактология. Учениците да се научат сами да намират информация, да я анализират, да си съставят мнение и да го изказват. Учебните занятия да минават под формата на дискусия. По някои предмети да няма оценки, а да е задължително само участие в дискусия и изказване на обосновано мнение. Да се въведе гражданско образование, за да знаят бъдещите гласоподаватели как функционира системата - политика, право, икономика, медии.

Вместо да се насаждат статични факти в главите на студентите, трябва самите те (заедно с ръководителите им) да разработват и развиват научна дейност. Така е по белия свят, така трябва да бъде и тук.

Образованието би променило живота ни. То генерира нови идеи. То ни прави свободни.

Наистина образователната ни система в момента е под всякаква критика. Една учителка от Търговище вече е обяснила на МОМН как да се справим с този проблем, разбира се те са я оставили без отговор. Писмото е на следния адрес:

Допускането на алтернативни форми на образование и такива системи различни от одобрените от Министерство на образованието (понеже сега всички училища и частните имат право да преподават само по одобрената от Министерствово система и учебници), би довело до по-адекватното и по-резултатно отговаряне на персоналните образователни нужди на всеки индивид. Примерно един учи по-добре чрез игра, друг чрез картинки и т.н.В момента държавата позволява образование само по признатите от нея учебници!

Електронното обучение не трябва да има за цел преустановяването на социалния контакт и елиминирането на училищата като сборно място на обучаващи се, но трябва да съществува като възможност за дистанционно обучение и алтернатива на хартиените носители. Целта на образованието е познание, а не Х на брой закупени учебници от съответно издателство.

Учителите трябва да поощряват критични и независими деца. За целта те самите трябва да са такива. А те ще са такива, когато и дикректорите са такива. Първата стъпка с делегираните бюджети е направена, но тези бюджети трябва да имат съдържание (пари, но и политики), което да може да бъде управлявано.

Това не е никак лесна задача и със сигурност и със сигурност ще трябват пари - на първо място, за да бъдат подсигурени финансово учителите, за да имат самоуважение, с което да могат да учат децата. Това не е единственото, но е много важно.

Образованието е много важен момент в развитието ни. То е генератор на нови идеи, то ни предпазва от заблуди и манипулации. Образованието ни прави СВОБОДНИ. Нужно е да се върнат старите учебници по математика, химия, физика, биология от преди 1989г, като се премахнат идеологическите моменти ако ги има. Може да се направи дискусия да полезността и пълнотата на учебниците но смятам че тези бяха най добри. Трябва да се промени отножението на обществото ( родители, деца, учители кум образованието) към образованието.

Повечето учебен материал е морално остарял и неприложим в живота. Съвременната техника пък дава много по-добър начин за усвояване на знания. С оглед на това системата на обучение може да става по следният начин: - събират се психолози и преподаватели и решават кои начини са най-добре приложими за българската действителност. Например сугестопедията на Георги Лозанов вече е призната за един много добър подход. - създават се обучителни материали под формата на филми, лекции или интерактивни онлайн тестове и задачи. - учениците минават само първоначална подготовка (сегашното начално училище), за да се научат да ползват този тип обучителни платформи. - след като завършат начален курс на обучение, учениците няма нужда да посещават всички занятия, а само в края на срока да полагат контролни тестове. По този начин силно ще се намали броя ученици в класовете и ще има възможност за индивидуален подход към всеки. - в основното образование е нужно да има много повече свободно избираеми предмети, само малка част от предметите да е задължителна. - новосъздаденото свободното време на учителите да се използва за повишаване на квалификацията и осъвременяване на знанията им. Това ще им позволи да развиват истинска научна дейност в самите училища. - средното и висше образование трябва да потърсят съвсем други начини за прием на кандидати (моля за предложения). Ако например прием за специалност "Електроника" в момента се осъществява по успех и изпит по математика, избраните кандидати едва ли имат най-добрите способности за техници или инженери. А тези, които истински желаят да се занимават с това в живота си, са принудени да "отбият номера" с друга специалност, която по неволя трябва да упражняват цял живот.

Това с делегираните бюджети, според мен не е обмислено добре, или по-точно казано, трябва да не е обвързано с приема на децата, а с успеваемостта на учебното заведение. С Университетите положението е същото - приема се куцо, кьораво и сакато, само заради тези бюджети. Веднага привеждам пример - в сегашните гимназии е обявена бройка на учениците в паралелка 26, НО НЯМА ТАКАВА ПАРАЛЕЛКА - учениците обикновено са над 30. С идея да си докарат по-голям бюджет директорите приемат повече ученици от планираното. В някои паралелки учениците са повече от седящите места в клас!!! И след това, на всяка родителска среща учителите се оплакват, че не може да се работи в този клас, защото децата са прекалено много. Кой от родителите е виновен за това??? И какво може да направи отделният родител??? И за съжаление все още критичните и независими деца са "лошите" и са трън в очите на преподавателският състав. Тук примерите са безбройни ............. Електронното обучение е нож с две остриета - напълно недопустимо е то в малките възрасти - резултатът е ПЪЛНАТА НЕГРАМОТНОСТ у децата, на която всички сме свидетели, но не са виновни те самите. На писане се учи с писане, на бягане с бягане, на пеене с пеене и т.н. и т.н. А електронното обучение в голямата си част е работа с мишка – това не е много сложно!!! Повечето работещи в системата на образованието са запознати с платформата Moodle, но и всичките те знаят, че у нас тя е побългарена, както и начина ѝ на прилагане и това опорочава всичко ..........

Позволявам си да репликирам мнението на kopcap: - материали под формата на филми и подобни - учениците се разсейват и чакат да свърши филма; - в началната степен на подготовка се извършва най-важното - да се научат на отговорност към изпълнение на задачите, т.е. тогава учениците трябва да пишат, подготвят разни доклади (под формата на разкази дори при по-малките), да се върне Трудовото - изработване на различни предмети, работа в учебен двор в училището, изобщо активно участие във всевъзможни задачки, дори облагородяване на училището и около него - тук има безброй идеи; - как така да няма нужда учениците да посещават учебни занятия - те кафетата и сега са препълнени от ученици!!! Напротив активното участие чрез множество проектни задачи, изпълнени лично от тях ще ги стимулира повече, и да няма опция за извинение за неизпълнение - може да се отложи, но не може да се пропусне. Сега някой да пише домашни - не повече от 10% от всички ученици в Б-я ; - това с избираемите предмети е прекрасно - така учениците се развиват индивидуално; - повишаването на квалификацията на учителите може да става и в работа с децата, в днешния информационен век винаги може да се чуе нещо, което сам не си намерил време да прочетеш; - приемът в по-високите степени на образование да не е с изпит, а с портфолио - представяне на набор от свои разработки и участие по проектни задачи в последните години преди кандидатстването; - АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ОТСЪСТВИЯ от каквито и да било часове в която и да е степен на образование. Та за какво обучение може да се говори, ако обучаемият не е присъствал?????? Малки изключения по здравословни причини - естествено, ама да не се прекалява; - През цялото време на обучение да има устна изява - защита на проектни задачи - това ще изгради у обучаемите умения за аргументация и оборване на чуждо мнение. В момента всички сме свидетели на това как децата не могат да се изкажат елементарно, какво остава да се аргументират задълбочено. Малко дълго се получи тази реплика, надявам се да ме извините, но на тема Образование мога да говоря с дни и месеци - десетки години опит в преподавателската дейност явно си казват думата.

Моля да ме извините за дългия коментар, но за Образование мога да говоря с дни и седмици, все пак десетките години преподавателска дейност си казват думата

Позволявам си да репликирам мнението на kopcap: - материали под формата на филми и подобни - учениците се разсейват и чакат да свърши филма или си приказват, ровейки си по телефоните и айпадите и т.н.; - в началната степен на подготовка се извършва най-важното - да се научат на отговорност към изпълнение на задачите, т.е. тогава учениците трябва да пишат, подготвят разни доклади (под формата на разкази дори при по-малките), да се върне Трудовото - изработване на различни предмети, работа в учебен двор в училището, изобщо активно участие във всевъзможни задачки, дори облагородяване на училището и около него, тук идеите са безбройни; - как така да няма нужда учениците да посещават учебни занятия - те кафетата и сега са препълнени с ученици!!! Напротив активното участие чрез множество проектни задачи, изпълнени лично от тях ще ги стимулира повече; - това с избираемите предмети е прекрасно - така учениците се развиват индивидуално; - повишаването на квалификацията на учителите може да става и в процеса на работа с децата, в днешния информационен век винаги може да се чуе нещо, което сам не си намерил време да прочетеш; - приемът в по-високите степени на образование да не е с изпит, а с портфолио - представяне на собствени работи и набор от участия по проектни задачи в последните години преди кандидатстването; - АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ОТСЪСТВИЯ в каквито и да било часове в която и да е степен на образование. Та за какво обучение може да се говори, ако обучаемият не е присъствал?????? С леки изключения по здравословни причини, но пак с опция да се вземе пропуснатия материал; - През цялото време на обучение да има устна изява - защита на проектни задачи - това ще изгради у обучаемите умения за аргументация и оборване на чуждо мнение. В момента всички сме свидетели на това как децата не могат да се изкажат елементарно, какво остава да се аргументират задълбочено. - Непременно домашни задачи, никакво оправдание за неизпълнението им – сега не повече от 10% от учениците пишат домашни. Ама не да се решат 2 задачи след урока и да си кажат отговорите по фейсбук, а отново някаква разработка.

С почти всичко, предложено от вас съм съгласен. Относно това, че кафетата и сега са пълни с ученици - това е очевидно доказателство какво представлява сегашната система за образование. Именно затова трябва да се търсят начини да се привлече вниманието и интереса на ученика, а не то да се налага с най-откровено НАСИЛИЕ. По-късно това насилие се проявява и в живота, работата, семейството... За всеки от нас ще бъде много трудно да приеме някои промени, особено тези с които не е съгласен, но без вътрешна борба няма как да постигнем промяна. За съжаление след като прочетох как работи образователната система във Финландия, си давам сметка колко много неща трябва да се променят тук и колко дълъг процес е това. Източник: http://www.homeonwings.org/?p=1178